България

През 2015 г. беше пресметнато, че около 3 670 икономически субекти биха могли да изпълняват функцията на социални предприятия:

• 2 430 сдружения и фондации, 
• 1 000 читалища, 
• 200 специализирани предприятия за трудова интеграция на хора с увреждания,
• 44 кооперации на хора с увреждания.

Има недостиг на данни за социалните предприятия в България. Според направените оценки социалните предприятия представляват: 

• 1 % от всички предприятия в страната, 
• 2 % от заетите лица от населението, 
• 0,7 % от произведената в страната добавена стойност.

Източник: Социални предприятия и техните екосистеми в Европа, Доклади по държави, България, 2019 г.
 

* За този уебсайт включихме тази цялостна оценка на степента на развитие. Тя се основава на наличните в момента данни и информация за екосистемата на социалната икономика и следователно има някои ограничения. Независимо от това ние преценихме, че е полезно да включим тази цялостна оценка.
** Източник: ЕИСК/CIRIEC (2016 г) „Развитие на социалната икономика в Европейския съюз през последните години“. Имайте предвид, че тази оценка е близо до горния лимит, тъй като се основава на типа на организацията и за нея не се прилага по-подробна проверка на всички елементи, попадащи в определението на социалната икономика.

За повече подробности относно качеството на данните вижте нашата бележка относно данните за социалната икономика.

Произход и традиции

Социалната икономика в България се развива въз основа на три основни исторически стълба, възникнали и израснали в края на 19-ти век и началото на 20-ти век: кооперации, читалища и структури за защитена заетост за хора с увреждания. Сдруженията и фондациите също се развиха през миналия век, но наистина се разрастват след периода на прехода.

След епохата на социализма някои форми на социална икономика се възраждат, като например читалищата, докато други, като кооперациите, силно западат. Като цяло от 2000 г. насам социалната икономика се разшири, движена от интеграцията в ЕС и нарастващите социални нужди сред населението.

Рамкови условия и екосистема на социалната икономика

Политика и правна рамка 

Развитието на социалната икономика в България не е движено от единно определение до влизането в сила на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика през май 2019 г.

В този закон е залегнало първото определение на това какво представляват юридическите лица в социалната икономика в България. Той има за цел да насърчи развитието на социалната икономика като икономически отрасъл със специални правила чрез дейността на Министерството на труда и социалната политика. Това по-късно ще насърчи предоставянето на методическа помощ, създаването на национални програми за обучение и на регистър на социалните предприятия, както и работа по статистиката като инструмент за подпомагане на развитието на социалната икономика в България.

В националния план за възстановяване и устойчивост, представен през 2022 г., е включена глава за социалната икономика, като е планирано да се разработят следните действия:

• развитие на регионалния административен капацитет за модернизиране на субектите на социалната икономика; 
• създаване на цифрова платформа за популяризиране на субекти на социалната икономика сред потенциални партньори, изграждане на подкрепящи екосистеми и мрежи, осигуряване на търговска и дистрибуторска платформа за социални предприятия; 
• подкрепа за дейности, свързани с работа в мрежа и клъстери за по-добро структуриране на екосистемата и улесняване на диалога между субектите на социалната икономика и институциите, местните общности и бизнеса и др.

Създатели на политики в областта на социалната икономика 

На национално равнище Министерството на труда и социалната политика има водеща роля, като работи за насърчаване на социалната икономика в сътрудничество с други министерства, включително Министерството на икономиката и промишлеността, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването.

Регионалните и местните органи също имат роля в насърчаването на социалната икономика. Със закона от 2019 г. на местните органи се осигурява възможност да подкрепят субектите на социалната икономика, като предоставят общинска собственост, за да отговорят на нуждите на субектите на социалната икономика. С негова помощ се насърчава и сътрудничеството между социалните предприятия и публичните органи, особено за предоставянето на социални услуги.

Мрежи, федерация и представителни организации 

В България представителните организации играят важна роля в подкрепа на социалната икономика. Те осигуряват представителство, обучение, също така могат да изграждат партньорства с различни участници с цел насърчаване на социалната икономика (средни училища, местни и национални държавни органи, традиционни предприятия).

По-голямата част от мрежите се съсредоточават върху представителство на един вид организация (Националният съюз на трудово-производителните кооперации, Централният кооперативен съюз, Националната федерация на работодателите на инвалиди). Но някои неправителствени организации също така определят действията си според уязвимите групи, за които работят.

Как да се включите в социалната икономика в България?

Програмата „Ринкър за предприемачество и обучения“ насърчава социалното предприемачество в ранна възраст благодарение на своята програма, наречена „Sprouts“ ― програма за предприемачество и финансова грамотност за деца и младежи. 
Подкрепата на социалната икономика може да се осъществява и чрез ориентирани към гражданите дейности, свързани с потреблението. Поради това субектите на социалната икономика започнаха работа по създаването на онлайн пазар за български граждани, за да купуват продукти, произведени в рамките на екосистемата на социалната икономика.
 

Подкрепа

Правителството създаде няколко инициативи в подкрепа на социалната икономика в България:

• Министерството на труда и социалната политика стартира специална платформа на социалната икономика в България.
• Всяко година правителството организира конкурс с награда за социални иновации в подкрепа на социалната икономика.

Освен правителството и различни мрежи предлагат подкрепа. 

• За получаване на информация: организации като Българският център за нестопанско право предлагат информация за социалната икономика и обменят добри практики. 
• За по-голяма видимост: Всяка година на Международния панаир в Пловдив участват над 100 социални предприятия, кооперации и НПО, за да покажат своите продукти и дейността си. С ежегодни конкурси и награди може да се осигури видимост, като същевременно на социалните предприемачи се дава финансов стимул. 
• Осигуряване на обучения и насоки по различни теми, като например развитие на стопанска дейност, измерване на въздействието, определяне на бизнес модели. 
•  Инкубационни и акселераторски програми.
   

Финансиране

В подкрепа на социалната икономика са въведени някои национални програми за финансиране. Някои от тях са насочени към субекти на социалната икономика, а други са достъпни и за други видове субекти. Подкрепа се осигурява и чрез:

• схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, 
• държавни субсидии.

Помощ в натура: достъп при облекчени условия до недвижими имоти ― частна общинска собственост,

• финансова подкрепа за обучение и повишаване на квалификацията на служителите на субектите на социалната икономика,
• гаранционни фондове, 
• ваучери за достъп до Българска фондова борса, 
• механизми за микрокредитиране.